Често се случва вятърът да е силен, на границата на възможното и разумното за летене. В такива случаи, разбира се най-добре е да не се излита, освен ако нямате добра причина – състезание, планиран прелет или голям мерак.
При силен вятър, особено ако е на пулсове, трябва да се дебне края на силния пулс и да се излита веднага след него, за да може да се отдалечите от склона и да наберете височина преди да ви хване следващия силен пулс. Понякога се налага веднага след излитането да натиснете спийд-система, за да можете да пробиете напред.
При силен вятър често се случва след вдигането на крилото да “набием” спирачките, за да не ни изпревари купола, при което създаваме голямо съпротивление и подемна сила, крилото ни вдига “от място”, влачи ни и се затваря.
Това може да се избегне чрез по-плавно изтегляне на предните колани, докато купола излезе на главата, както и чрез пристъпване една-две крачки към него, за да скъсим времето за вдигане, да избегнем влачене и да намалим инерцията от вдигането, за да не се налага да я убиваме със спирачките.
Друг добър вариант е да стартираме при силен вятър, като държим А и С колани. В едната ръка държим А колани, с които вдигаме крилото, с другата държим С колани, с които “стопираме” крилото, когато излезе на главата. В подходящия момент е достатъчно да издърпаме С коланите само 3-4 сантиметра, за да убием инерцията от вдигането. Този начин е добър, защото при “стопирането” с С коланите променяме профила на крилото и убиваме инерцията, без да излагаме голяма част от долната повърхност на насрещния поток, както това става, ако използваме спирачките. Другото предимство е, че при неуспешен опит можете да свалите крилото с дълбоко изтегляне на С коланите, без крилото да ви влачи. Когато “сваляте” крилото със спирачките, вероятността да ви влачи е много по-голяма.