За практикуването на парапланеризъм се изисква силна лична мотивация. Тази мотивация не се поражда само от интерес, предизвикан от шарени картинки на парапланери, ефектни филмчета или гледане на летящи обекти на близкия баир. Тази мотивация обикновено е дълбоко заложена в човека, който практикува парапланеризъм или друг екстремен спорт.
Мотивацията на екстремните спортисти обикновено е ирационална, което означава, че те нормално не извличат практическа полза (финансова, здравословна или друга) от тази своя дейност. Без полза никой не прави нищо, така че ползите, които парапланеристите извличат от практикуването на любимия си спорт са доста разнообразни, строго индивидуални и обикновено неразбираеми за страничния наблюдател.
Тук ще разгледам няколко типа мотивации на хора, които по един или друг начин имат отношение към спорта парапланеризъм.
За мотивацията на:
Заинтересуваните. Това са най-често хора, които не са летели с парапланер, но се интересуват от този спорт и имат (или си мислят че имат) намерение да полетят. Най-често те се ровят в интернет, четат книги и статии, участват във форуми, понякога разговарят с летящи и в резултат на това успяват да натрупат ограмно количество информация, която смятат че ще им бъде полезна, когато започнат да летят. Много от тях си търсят инструктор или дори парапланер, за да започнат обучението си. В повечето случаи трупането на информация и/или търсенето на инструктор и парапланер продължават твърде дълго и повечето от заинтересуваните губят интерес към летенето или си остават вечно заинтересувани, без да предприемат нещо повече от това.
Зрителите и придружителите. Зрителите и придружителите са единици или групи от индивиди, които не практикуват летене с парапланер, но проявяват интерес към тази дейност и понякога посещават местата за летене, самостоятелно или с пилот, когото познават. Те могат да бъдат бивши пилоти, приятели или роднини на пилоти, настоящи пилоти, които в момента не летят, кандидат-пилоти или просто зяпачи. Много пъти съм разговарял по стартовете с хора, дошли да погледат, които ми казват – “Трябва някой път и аз да пробвам”. Такива хора никога не пробват, може би защото “някой път” никога не идва. Докато наблюдават летателната дейност, зрителите биха могли да натрупат известно познание за летенето, да развият интерес към него, да пожелаят да полетят и дори да го направят. Но те ще го направят само ако носят в себе си нещо повече от обикновено любопитство.
Пасажерите. Това са хора, които са пожелали или са били убедени от други да извършат полет с двуместен парапланер (тандем), управляван от опитен пилот. Обикновено те не са убедени че искат да стават пилоти и затова избират да “пробват” по възможно най-простия, безопасен и неангажиращ начин. Независимо от това, те трябва да положат всички усилия да изпълнят инструкциите на пилота, за да може да полета да се изпълни безопасно и да им донесе удовлетворение.
Нерядко пасажерите, изпълнили успешно един или няколко полета с тандем, решават да започнат да се учат да летят самостоятелно и започват обучение при някой инструктор. Директното участие в летенето може да мотивира хората в по-голяма степен, отколкото обикновеното наблюдаване отстрани.
Обучаемите. Това са хора, които са събрали информация и впечатления за спорта парапланеризъм от познати, приятели, книги, филми, интернет и са започнали да се учат да летят при инструктор. Някои от тези хора имат опит в някакъв вид спорт, други не. Не винаги “спортягите” се справят най-добре, но почти винаги “всезнайковците” се справят зле. Обучаемите трябва да имат добра кондиция, положителна нагласа, отворено съзнание, търпение и самодисциплина, за да извлекат максимална полза от обучението.
“Аз съм много дебел, не знам дали ще се справя.” – сега лети самостоятелно за кеф и наскоро си купи чисто нова екипировка.
Практикуването на летене позволява на обучаемите постепенно да се “слеят” с тази дейност, да се почувстват част от нея, като това допълнително ги мотивира да се влагат и да напредват.
Паратуристите. Това са пилоти, преминали обучение и притежаващи собствена екипировка, които летят за собствено удоволствие и не се стремят към постижения. В тази група може би ще откриете най-голямо разнообразие от възрасти, професии, социално положение, лично тегло, екипировка и възгледи за летенето. Мотивацията на тези хора може да е най-различна, но повечето от тях използват летенето като средство да се откъснат от стреса на ежедневието и да разнообразят контактите си чрез общуване с хора с различно мислене, но със сходни интереси. За много от тях летенето не е най-важното нещо при практикуването на парапланеризъм; най-голямо удовлетворение им доставя “купона” на открито с “готини пичове”. “
Купувачите. Купувачите са обикновено начинаещи или средно напреднали пилоти, които са в процес да си набавят необходимата летателна екипирока или да я сменят. За някои от тях това е непрекъснат процес, който в някои случаи се превръща в хоби. Начинаещите купувачи от този тип са добре запознати с всички фирми-производители на летателно оборудване, както и с тяхната продукция. Липсват им елементарни познания, но са запознати с всички последни нововъведения. Липсват им важни части от екипировката, например карабинери, но усилено си търсят последен модел GPS. Средно напредналите купувачи от този тип летят сравнително редовно, разполагат с пълна екипировка и непрекъснато се стремят да я “ъпдейтват”. Обикновено закупеното бързо им омръзва и непрекъснато търсят нещо “по-ново”, дори и това да води до натрупване на ненужна екипировка в мазето. Потребителският им инстинкт е силен и често в голяма степен замества мотивацията за летене, но те обикновено се чувстват добре сред себеподобни. Това, разбира се, е най-важнотоJ
Състезателите. Състезателите са повече или по-малко опитни спортисти, които силно обичат летенето и постиженията и търсят изява в различни местни и международни състезания. В ранната фаза на състезателната си кариера те обикновено подражават на по-опитните и се стремят да натрупат опит, летейки заедно с тях. В по-късните етапи на кариерата им тяхната мотивация се самогенерира от реализираните постижения и от амбицията да надминат себе си и останалите. На този етап за някои се появяват и допълнителни стимули, като например поддържане на специфичен имидж или репутация, както и спонсорска подкрепа, което допълнително ги мотивира. Не бива също така да се забравя, че преследването на конкретни високи цели, макар и да стеснява мирогледа, фокусира жизнената енегия в определена посока и спомага за реализирането на високи постижения.
Производителите. Производителите са опитни пилоти и дизайнери, които прилагат опита си от летенето в проектирането и производството на летателна екипировка. Не всички от тях обичат да летят, но всички обичат спорта парапланеризъм и са силно мотивирани от лични и финансови причини да спомагат за неговото развитие. Техните имена и постижения са по-малко известни от тези на състезателите от национален и световен мащаб, но приносът им към спорта е значително по-голям. Погрешно е да се смята, че стремежът към печалба е основната движеща сила на производителите. Ако това беше така, със същото ниво на компетентност, разходи на пари, време и усилия в друга област (например финанси), те биха постигнали много по-значителни печалби. Удовлетворението от това да бъдат част от спорта, независимо дали летят активно или не, е не по-малък стимул за тях от финансовите облаги, които извличат.
Важно е да се разграничава мотивация от мерак. Трудно ми е да разгранича с определение мотивация от мерак, затова ще дам пример.
Начинаещ пилот напредва бързо, обучава се ефективно, купува си собствена екипировка и продължава да лети яко. След време претърпява инцидент, оздравява, прави няколко възстановителни полета и продължава да лети. Такъв пилот е мотивиран.
Друг пилот напредва добре, завършва обучението си, купува си екипировка и започва да лети сам и на всякакви условия – нищо не може да го спре. След време късметът му изневерява, той пада, чупи се и още по пътя към болницата се отказва от летенето. Това е пилот-мераклия, а не мотивиран пилот.
Може би основната разлика между мотивацията и мерака е, че мотивацията е силата, коята идва отвътре, а мерака е сбора от желания и емоции, които възникват под въздействието на външни фактори.
Мотивацията е строго индивидуална и представлява сложно съчетание от много фактори. Мотивацията също така е лична и може да дойде само отвътре, волево или спонтанно. Мотивацията постигната в група се нарича “групов ефект” и не е истинска мотивация. Мотивация наложена отвън, чрез принудителни мерки или изкуствени стимули също не е истинска и обикновено има краткотраен ефект или дори обратен резултат. Помпането на собственото его, избиването на комплекси и борбата със скуката също са лоши мотивиращи фактори за летене.
Само хора със силна и положителна вътрешна мотивация за справяне с предизвикателства стават и остават добри пилоти и активисти в спорта парапланеризъм и съумяват да допринесат с дейстията си и с цялостното си поведение за развитието на спорта и неговия добър имидж в очите на обществото.На такива хора дължим това, което днес се нарича свободно летене.