Естествено, основното предназначение на парапланера е да се използва за летене, но има различни видове летене, както и други начини за употребата му.
За прелети. Прелетите, известни също така като Cross Country или XC са вид летене за напреднали пилоти, което в голяма степен отговаря на старата известна дефиниция – “Това е най-бавният, най-скъпият и най-опасният начин да стигнеш от едно място до друго, където нямаш никаква работа.” Прелетите са летене на дълга дистанция в една посока, с отиване и връщане, в триъгилник или по предварително начертан маршрут от набелязани точки, над които трябва да се прелети. По такъв маршрут летят състезателите, участващи в местни и международни състезания по XC. За да се постигне прелет на голяма дистанция трябва да се набере голяма височина, след което пилотът се пуска по вятъра, стараейки се да прелети голямо разстояние за кратко време. Тук може би е уместно да се отбележи, че излитането от високо място (няколко-стотин метра), набирането на още стотина метра над старта, обръщането по вятъра и приземяването в ротора зад планината не се квалифицира като прелет, а по-скоро като неумел опит за пребиване, съдържащ някои елементи на XC полет.
За аеробатика. Аеробатиката представлява сбор от фигури, повече или по-малко сложни, при които наклона на крилото спрямо хоризонта надвишава 45*. Някои от тези фигури са свързани с набирането на голяма вертикална скорост, а също така и с голямо претоварване от центробежната сила при въртене, достигащо няколко пъти G. Аеробатиката се изпълнява със специално конструирани за целта (акро) парапланери, но в България тези фигури се изпълняват на стандартни парапланери от всякакъв клас – кой каквото има. Фигурите с голямо претоварване се отразяват неблагоприятно върху парапланерите и те се амортизират по-бързо и по-лошо от тези, които не се ползват за аеробатика. Състезателните крила с голи върви не са особено подходящи за аеробатика.
Тук е мястото да отбележим, че “винтенето на спирала” с наклон на купола 15* и радиус на въртене 100-тина метра, съпроводено с екзалтирани викове на полу-възторг-полу-ужас не се квалифицира като аеробатика, а е по-скоро като опит на начинаещ пилот да впечатли себе си и зрителите.
За целно кацане. Кацането в цел е сравнително нова дисциплина в парапланеризма, която е заимствана от така нареченият “доцелен скок” в класическия парашутизъм. Излита се най-често от ниски места (под 100м) и се приземява върху кръгла електронна мишена, на която средата (нулата) носи най-малко наказателни точки (сантиметри), до 16 сантиметра отклонение се отчита по електронен път, а над 16 сантиметра най-често се мери с рулетка. При призямяването парапланеристът трябва да остане на крака. Това може да се окаже проблем за пилоти, снабдени с дебел бекпротектор, които редовно си кацат по задник.
Състезателят с натрупани най-малко наказателни точки (сантиметри) от няколко приземявания се обявява за победител. Важно за по-неопитните почитатели на целното кацане е да знаят, че “спирачките” не спират, а само намаляват скоростта на парапланера, като му позволяват да “подлети” или “зависне” за кратко в последните метри преди кацането. Ако искате просто да “спрете” или да “слезете”, това може да стане лесно от колело, но за парапланера се изискват по-специални умения и много опит.
За развлекателни полети. Развлекателни полети се изпълняват от пилоти, които са преминали курс на обучение и владеят основните техники в парапланеризма, като излитане, завой и кацане. Този вид полети най-често се изразяват в излитане и кацане без опити да се задържат във въздуха, а при благоприятни условия – склоново или термично реене. За изпълнение на развлекателни полети пилотите често се събират на малки или по-големи групи, отиват на място, което всички харесват и летят който както може. Важен ритуал в края на летателния ден е пиенето на бира в местната кръчма, обикновено съпроводено с наддумване кой как “го е литнал”. Полетите на групичка, състояща се от недоучен пилот, събрал приятели да ги “пуска” със старото си спортно крило, не е типично равлекателно летене, а по-скоро безотговорност към другите и към спорта като цяло. Развлекателно означава на всички да им е весело и забавно, а не е посричково съкращение от РАЗ-бивам се и после ме ВЛА-чат.
За обучение. Обучение по парапланеризъм се води от опитни инструктори с подходящи за целта учебни парапланери на специално подбрани чисти и безопасни терени при прости и предвидими метеорологични условия. Парапланерите за обучение трябва да са лесни за боравене, с високо ниво на пасивна безопасност и в добро техническо състояние. Всеки обучаем трябва да лети с парапланер, чиито размер отговаря на теглото на пилота. Препоръчително е преди да полети, обучаемият да премине наземна подготовка, след което да изпълни мнокогратно полети от малка височина при различни условия, преди да премине към полети от високо. Пускането на начинаещ от високо, “защото днеска времето става и след него и аз излитам” не отговаря на критериите за обучение, а е по-скоро безотговорно “прекрояване” на професионалния и личния морал за задоволяване на моментни прищевки или за постигане на краткотрайни цели.
За возене на пасажер. Двуместните парапланери за возене на пасажери са познати като “тандеми” и представляват парапланери с по-голяма площ и високо ниво на сигурност, които позволяват квалифициран пилот да“вози” необучен пасажер. Въпреки сигурността на парапланера и опитността на пилота, за полети с пасажер трябва да се подбират достатъчно прости терени и условия, далеч по-прости и безопасни от тези, на които пилотът е свикнал да лети сам на собственото си крило. Пасажерът от своя страна трябва да изпълнява точно и своевременно инструкциите на пилота и да се старае да не повръща във въздуха. “Возенето” на приятел(ка) на собствения си едноместен парапланер с претоварване на крилото 50+ кг не е тандемен полет, е своеобразна импровизирана каскада с непредвидими последици.
За високопланинско летене. Високопланинското летене се практикува най-често от бивши алпинисти или други опитни пилоти, които търсят начин да си разнообразят летенето. Типично за високопланинското летене е, че се предшества от продължителни тежки преходи пеша, докато се достигне място, подходящо за излитане. За целта екипировката трябва да е максимално олекотена (има специални парапланери и сбруи), а пилотът – добре натрениран. Обикновено целта е да се изкатери висок връх (например Еверест) и да се излети от там. В други случаи се набелязва планинска верига или масив (например Стара Планина), всеки ден се изкатерва някой връх и се лети от него с цел да се премине възможно най-голяма дистанция в рамките на деня. На следващия ден се катери друг връх, излита се от там и се продължава летенето в посоката от предишния ден и така докато поетапно се прелети и/или изкатери целия набелязан маршрут. Високопланинското летене изисква сбор от качества и умения, които повечето пилоти не притежават и не бива да се впускат в подобни начинания без сериозна предварителна подготовка.
За парамотор. За полети с парапланер с двигател на гърба на пилота най-често се използва стандартно крило среден клас или специално крило за парамотор. Този вид летене позволява да се излети от равно място срещу вятъра, откъдето и да духа той и да се набере голяма височина, без да е необходимо да се кара 100+ км до подходящ баир, където вятъра вероятно ще бъде от правилната посока. Летенето с парамотор също така позволява да се лети на термика и на склон, както и да се продължи/удължи полета в удобна за пилота посока, когато естествената поддръжка изчезне.
Трябва да се има предвид, че общото тегло на пилота+парамотора+горивото далеч надвишава стандартното пълно полетно тегло на безмоторния парапланер+пилота, което означава, че не е много препоръчително да използвате едно и също крило за безмоторно летене и за парамотор.
За теглене с лебедка. Лебедката е устойство, което позволява на парапланериста да излети от равно, теглен с въже, докато набере достатъчна височина, за да продължи полета след като се откачи от въжето. Подобно на парамотора, лебедката позволява да се лети на един терен при всякаква посока на вятъра, стига той да не е прекалено силен. В някои страни, където няма много планини и хълмове, излитането чрез лебедка е много разпространено. Известно е също така, че много значителни национални и световни рекорди са поставени, като при излитането е ползван този способ.
Добре е да се има предвид, че техниката на излитане е доста специфична, не е подходяща за всички видове парапланери и не бива да се практикува без специален отпускащ механизъм и отцепка на сбруята на пилота.
За каскади. Понякога парапланерите се използват за излитане от нетипични места (напр. покриви на сгради), за скачане от самолет, балон, мост, отцепване от тандем, от бънджи и др. Макар и силно атрактивни, тези изпълнения не са съобразени с конструкцията и възможностите на парапланерите и минават по-скоро за каскада, отколкото за парапланеризъм. Препоръчително е да се изпълняват само от опитни професионалисти след щателна подготовка и проверка на всички детайли.
Друга форма на импровизирана каскада е “пускането” на приятел(ка) за първи полет с неучебно крило от голяма височина и/или при силни условия, особено ако е без радио-връзка. Особеното в този случай е, че “каскадьорът”- най-често собственикът на парапланера остава на земята, а “пилотът”, който виси на парапланера изпълнява ролята на опитно зайче, без да осъзнава рисковете на това, в което се е замесил.
За реклама и демонстрации. Парапланерите позволяват поставянето на надпис и/или емблема на долната им повърхност, която се вижда добре от земята и може да послужи успешно за рекламни цели, независимо дали това става по време на състезания, демонстрации, заснемане на клипове или летене на места, където се събират много хора. Този вид реклама обикновено не води до директно покачване на доходите на рекламодателя, а по-скоро спомага за популяризирането на наговия имидж. Има фирми (напр. Red Bull), които редовно ползват екстремни спортове в своите реклами, както и често спонсорират мероприятия, свързани с екстремни спортове.
За даване под наем. Даването под наем на парапланери и екипировка не е особено популярно в България по няколко причини.
Едната е, че хората, които летят сравнително редовно на собствена отговорност най-често разполагат със собствена екипировка. Тези, които имат опит в летенето, но в момента нямат екипировка, най-често имат приятели, от които могат да вземат назаем. Тези, които нямат екипировка и не познават никого, който би им дал назаем, най-вероятно нямат и достатъчно опит да летят самостоятелно с екипировка под наем. Ако този, от когото искате екипировка под наем не ви познава, не ви е виждал как летите и не познава никой, който да ви е виждал, вероятността да получите екипировката е твърде малка. Макар и доста ограничено, даването на екипировка под наем се практикува от инструктори, които я дават понякога на по-напредналите си ученици, за да упражняват самостоятелно някои вече научени техники.
За резервни части. Когато парапланерът ви остарее и се скапе, по-добре е да го бракувате и да го ползвате за резервни части или за кайтване на земята, отколкото да се опитвате да го пробутате евтино на някой, който хабер си няма за какво става въпрос. Преди да сторите това, добре е да се консултирате с някой, който разбира от парапланерна екипировка, за да ви каже със сигурност, дали е дошъл моментът за бракуване. Понякога един средно сложен ремонт може да удължи живота на парапланера с една-две години, понякога и повече.
За естествен подбор. В парапланеризма съществуват три вида естествен подбор.
Първи вид – на различни етапи по време на обучението някои пилоти се отказват, като по този начин естествено отпадат от летателната дейност. Други продължават до нивото, което успяват да постигнат и остават на това ниво, като по този начин отпадат от участие във възможна дейност на по-високо ниво. Например някои продължават да летят само на учебен баир, други летят и от високо, но само “фър-кац”, без да практикуват склоново или термично реене.
Втори вид – някои пилоти преминават обучение, купуват си собствена екипировка и летят самостоятелно или в група, докато дойде момент, в който преценяват, че не могат или не искат да отделят толкова време или пари, не са склонни да поемат такива рискове или компромиси, не могат да балансират летателната дейност с личния и професионалния си живот, не се справят достатъчно добре, или просто им писва. След време такива пилоти се отказват, като по този начин отпадат от летателната дейност, но често запазват интерес към летенето и обичат да разговарят на тази тема или да посещават местата за летене като зрители.
Трети вид – някои пилоти, които приемат летенето изключително сериозно, са склонни да се излагат на рискове, които далеч надвишават тяхното ниво на подготовка или летателните възможности на парапланера. Някои от тези пилоти рано или късно претърпяват злополука, понякога с фатален изход. Злополуките могат да прекратят летателната дейност на пилота поради смърт, тежка травма или стрес, както и да допринесат за прекратяване на летателната дейност на други пилоти, които решават, че не желаят да им се случи същото.
Естественият подбор означава прогресивното намаляване на общия брой на пилотите поради гореизброените фактори и последващото им заместване от нови пилоти, чиито брой също започва да намалява поради тези фактори, което води до оставането на най-кадърните и/или най-мотивираните.
Възоснова на горенаписаното могат да се направят няколко извода:
Парапланерът може да се използва за различни неща, включително и за летене.
Има различни видове летене, изберете този, който ви пасва най-добре.
Парапланерът трябва да се използва по предназначение, когато е възможно и докато е възможно.
Има и някои неща “по-така”, които могат да се правят с парапланера, но не са за всеки.
Летенето е хубаво, но не е задължително.
Естественият подбор не е приятен, но е неизбежен.
Летете така, че да ви е гот J