Нерядко се случва да попаднем в ситуация, където има опасност да попаднем в ротор. Тези ситуации са основно два типа.
В единия случай това може да стане, когато летим пред склона при силен вятър, който се усилва още и ни издухва зад баира в ротора. Тази ситуация е класическа и сравнително лесно предвидима, като в повечето случаи опасността може да се избегне като кацнем назабавно пред баира, встрани от биара или на старта. Кацането може да се извърши с дълбоки завои, с уши, със спийд-система, с уши и спийд-система или с “приплъзване” извън зоната за реене.
Ако сме пропуснали момента да кацнем където искаме и ни вдига и издухва назад, препоръчително е да се опитаме да наберем максимална височина и оттам да “приплъзнем” в безопасна посока или ако това не е възможно, да се обърнем по вятъра и да се опитаме да прелетим над ротора.
Ако ни издухва зад баира и сме твърде ниско, не ни остава нищо друго, освен да се оставим да ни отнесе зад баира, но там, където вероятно ротора е най-слаб – зад по-ниска част на баира или тази част, която се спуска най-малко стръмно от подветрената страна. Там вече трябва да положим всички усилия да задържим крилото над главата си в турбуленцията, докато кацнем.
Другият случай, когато ситуацията е много по-коварна, се характеризира с това, че по някаква причина излитаме и летим в подветрената страна на хълма или планината.
Това най-често става поради неправилна преценка на обстановката, подценяване на опасността или съзнателно поемане на риска с цел лична изява или постижение.
Тази ситуация на свой ред се дели основно на два типа.
В единия случай има силен основен вятър във височина, а ние излитаме и летим на дневния ход от равнината в подветрената страна. Понякога си летим по цял ден на тези условия без проблем, понякога тези, които успеят да набера височина попадат на турбуленция там където се разминават двете въздушни маси, а понякога основния вятър “прескача” и тогава който е във въздуха “бере ядове”.
В другия, може би най-коварния случай, излитаме при насрещен вятър от подветрената страна на баира, точно там, където долната част на ротора “загребва” и това се вижда и усеща като постоянен насрещен вятър на старта. Това може да се случи на старт в голяма планина под нивото на основния масив или на хълм в близост до голяма планина. Понякога това явление протича в комбинация с дневния ход от равнината.
В последните два описани случая често няма ясни признаци за посоката и силата на основния вятър, нито за височината, на която въздушните маси се разминават. При това положение преценката да се лети или ни е строго индивидуална. В допълнение, опасните явления от ротора протичат само през част от времето за летене, само на някои места от летателното пространство и поради това само някои от летящите по това време на това място “бедстват”.
От гореописаното става ясно, че няма точни критерии за оценка на обстановката, както и няма точни рецепти дали, кога и къде да се лети в подобна обстановка. Единствената разумна препоръка може би е:
Ако се съмнявайте, изчакайте.
Ако не сте достатъчно сигурни, не летете.
Безопасни полети на всички!